Одушевени и неодушевени съществителни (Одушевленные и неодушевленные существительные)

Съществителните имена в руския език се делят на:

1. Одушевени съществителни – това са названия на хора и животни и отговарят на въпроса: КТО?
Например: ласточка (лястовица), медведь, бабочка (пеперуда), дочь, мать, герой

В руския език към одушевените също така се отнасят съществителните, които назовават:

  • герои на литературни произведения;
  • героите от приказките (Баба-Яга, Кащей Бессмертный, змей, черт, русалка, домовой, водяной, леший);
  • играчки, кукли, които изобразяват човек или животно (буратино, кукла, марионетка, матрёшка, неваляшка, петрушка, робот, снеговик);
  • фигурите в игрите шашки, шах, карти (дамка, пешка; валет, дама, козырь, конь, король, слон, туз, ферзь);
  • религиозни наименования (Бог, ангел, святой и др.);
  • обозначения на мъртви (покойник, мертвец).
    Но! Думата „труп“ е неодушевено съществително в руския език от граматична гледна точка.
  • думите: дитя, животное, лицо, насекомое, существо, чудовище, страшилище.

2. Неодушевени съществителни – обозначават предмети, явления и растения и отговарят на въпроса: ЧТО?

Съществителните от среден род, ед.ч. са винаги неодушевени (окно, море, поле, солнце и др.). Изключение са думите от ср.р.: дитя, животное, лицо, насекомое, существо, чудовище, страшилище, които са одушевени.

Към неодушевени съществителни се отнасят названията на групи хора и животни:
армия, коллектив, народ, стадо, стая, толпа.

При одушевените съществителни:

винителен падеж, мн.ч. = родителен падеж, мн.ч.:

В женски и среден род само в множествено число:

  • ж.р., мн.ч. (сёстры, собаки)

Я люблю своих сестёр. (В.п.) = У меня нет сестёр. (Р.п.)
Я боюсь собак. (В.п.) = У меня нет собак. (Р.п.)

  • ср.р., мн.ч. (животные)

Я люблю животных. (В.п.) = У меня нет животных. (Р.п.)

  • В мъжки род в множествено число и в единствено число:

м.р., мн.ч. (друзья)
Я люблю своих друзей. (В.п.) = У меня нет друзей. (Р.п.)
+
м.р., ед.ч. (друг – съществителни от м.р., завършващи на твърда съгласна получават окончание -а)
Я люблю своего друга. (В.п.) = У меня нет друга. (Р.п.)

м.р., ед.ч. (учитель – съществителни от м.р., завършващи на -ь/ -й получават окончание -я)
Я вижу учителя (В.п.) = У меня нет учителя. (Р.п.)

При неодушевените съществителни:

винителен падеж, мн.ч. = именителен падеж, мн.ч.

  • ж.р., мн.ч. (розы)

Я люблю розы (В.п.) — У нас растут розы. (И.п.)

  • ср.р., мн.ч. (поля)

Я люблю просторные поля. (В.п.) – В России просторные поля. (И.п.)

  • м.р. мн.ч. (дома)

Я вижу дома. (В.п.) – Это наши дома. (И.п.)

винителен падеж, ед.ч. = именителен падеж, ед.ч.

  • ж.р., ед.ч., завършващи на – ь (тетрадь, кровать)

Я вижу на столе тетрадь (В.п.) – Тетрадь лежит на столе (И.п.)

  • ср.р., ед.ч. (поле)

Я вижу поле (В.п.) – Рядом с лесом есть поле. (И.м.)

  • м.р. ед.ч. (дом)

Я вижу дом. (В.п.) – Это наш дом. (И.п.)

Съществителните от мъжки и женски род в ед.ч., завършващи на -а/ -я имат окончания -у/ -ю във винителен падеж и не съвпадат нито с родителен, нито с именителен падеж.

  • м.р. (мужчина, дядя), ж.р. (женщина, тётя, мама, лекция)

Я увидел мужчину и женщину. (В.п.) – Мужчина и женщина гуляют. (И.п.)
Мы слушали лекцию. (В.п.) – Лекция начинается (И.п.)
Я жду дядю (В.п.). – Это мой дядя (И.п.)

About these ads
This entry was posted in б) Теория - урок 3 and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s